Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Илиана Марчева приключва медицина в МУ - Варна през 2016 година Придобива компетентност през 2022 година От 2016 до 2022 година специализира в Отделението по хирургия на ръка в УМБАЛ " Софиямед ", където практикува и сега.

Има редица участия в профилирани национални и интернационалните конгреси. Научните й ползи са в региона на хирургията на ръка - реконструктувна хирургия, нервно и сухожилна хирургия;

Има документи по микрохирургия от Българското сдружение по хирургия на ръка, както и от Европейското сдружение по хирургия на ръката.

Д-р Марчева, по какъв начин решихте да специализирате хирургия на ръката?

Още от ранните ми детски години бленувам да стана доктор. Обичам да изпипвам всякакви неща с ръце! Когато съчетах двете неща, се получи ортопедия и травматология и това стана моя фантазия.

Бях в трети курс, когато започнах да вървя постоянно в Отделението по Ортопедия и травматология в УМБАЛ „ Св. Марина “, там се срещнах от близко с тази всеобхватна компетентност. Най-много ме завладя хирургията на ръка. Така поех по този път.

Какво Ви притегли в тази толкоз фина и деликатна област на реконструктивната хирургия?

Това е една доста новаторска област, в нея се употребяват най-съвременните достижения на микрохирургията. Възможността да следя, да се изучавам, а към този момент и да оперирам деликатните структури на човешката ръка, е същинско предизвикателство за мен, това ми харесва и ме стимулира.

Разкажете за първите си стъпки като специализант – какво Ви развълнува най-силно, какво Ви уплаши, какво Ви даде сили да продължите напред?

Началото бе мъчно, защото пред мен се откри един напълно нов свят, благоприятни условия, за които не бях и помисляла.

Резултатите от работата на сътрудниците в отделението беше тъкмо това нещо, което ме развълнува най-вече. Това, което ми даваше сили да продължа беше желанието на сътрудниците да ме водят безотказно по този чужд за мен път.

Безценна за мен е поддръжката на моя брачен партньор и моето семейство, които не спираха да имат вяра в мен.

Кои бяха най-трудните моменти при започване на този път?

Всяко начало е мъчно, само че аз не желая да мисля единствено за това. За мен по-важни са сегашното и бъдещето, което ще се открие пред мен в тази толкоз характерна част на медицината.

Кои са учителите Ви в специалността?

Това са моите сътрудници: проф. Маргарита Кътева, доктор Калин Димитров, доктор Калин Ангелов, доктор Недко Гацов от УМБАЛ „ Софиямед “.

От гледната точка на млад доктор посочете кое съгласно Вас е най-важното изискване сътрудниците Ви да остават на работа в България?

Уважението и вярната оценка на техния труд.

Какви са упоритостите Ви за професионална реализация - на какви тематики и проблеми от Вашата област бихте желали да се посветите в бъдеще?

Амбициите ми са развиване в областта на микрохирургията, хирургията на периферни нерви, сухожилната хирургия както и в реконструктивната хирургия.

Кои са обичаните са Ви занимания за свободното време?

Да извозвам време с хората, които обичам.

 Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците си от екипа, с който работите?

Да не престават със същия жар да поддържат българската хирургия на ръка на международно равнище и да не стопират да откриват нови хоризонти.